Югоизточна Европа има най-бързорастящата стартъп екосистема на континента. Това е донякъде очаквано с оглед на по-слаборазвитата икономика на региона – има много за наваксване. Същевременно, предприемачите от региона могат да разчитат на таланти с добри квалификации, както и на това, че са част от Европейския съюз, който е най-големият единен пазар в света.
Според доклад на dealroom.co, Европейският инвестиционен фонд и Българската асоциация за дялово и рисково финансиране (BVCA) от ноември 2022 г., в периода 2012–2022 г. стойността на стартъпите от региона се е повишила близо 50 пъти, което е значително над средния растеж в Централна Европа (9,1 пъти) и в Европа като цяло (12,1 пъти). Финансирането от рисков капитал също бележи безпрецедентен ръст и възлиза на 2,1 млрд. евро за 2023 г. според доклад на dealroom.co от март 2024 г. Същевременно, половината от това финансиране е концентрирано в екосистемите на едва три града –Талин, Вилнюс и Варшава.
София също е в доста добра позиция и през 2023 г. нейните стартъпи привличат 170 млн. евро, поставяйки градът на четвърто място в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), заедно с Чехия.
В изследването си “Системи от предприемачи и предприемачество, ориентирано към растежа”, проф. Колин Мейсън (University of Glasgow) и д-р Рос Браун (University of St Andrews), публикувано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отбелязват ползите за икономиката и обществото от публични политики за подкрепа на бързорастящи компании и стартъпи, но предупреждават, че голяма част от тях са основно “транзакционни”–грантове и данъчни облекчения за изследователска и развойна дейност (R&D), бизнес акселератори и инкубатори, достъп до финансиране и средства за разработка на прототипи (proof-of-concept funds), подкрепа за стартъпи, базирани в университетски изследователски центрове. Ключов елемент от тези политики е стремежът да се увеличи предлагането на рисково финансиране за стартъпи.
Според прегледа на академичната литература от Мейсън и Браун, значителен брой изследвания оспорват ефективността на тази “транзакционна” подкрепа. Според тях, “лесните пари” могат да бъдат капан за прохождащите компании, а трудностите в една среда, “лишена от ресурси или дори враждебна” могат да подпомогнат съобразителността на предприемачите.
Да ви звучи познато?
България досега имаше точно такава среда – сравнително ограничени финансови ресурси и липса на развит капиталов пазар, чрез който стартъпите и растящите компании да се финансират. Тъй като неволята е добър учител, някои от тях успяха да постигнат впечатляващи резултати – съобразителните предприемачи изградиха компании като Shelly Group, която достигна пазарна оценка от 1 млрд. лева през януари тази година. Ако сте инвестирали 1000 лева в компанията през 2015 г., то днес инвестицията ви би била на стойност от близо 53 000 лева.
Друга компания от портфолиото на Impulse Growth, базираната в София, Smart Organic, пък започва да произвежда биохрани, когато този пазар в България не е развит, но носи потенциал. Днес Smart Organic се радва на устойчив двуцифрен ръст на продажбите, придобива компании в Германия, инвестира 8 млн. лева в нова фабрика и излезе на основния пазар на БФБ – прочетете повече за успехите на стартъпите и растящите компании от портфолиото на IMPETUS Capital и Impulse Growth в статията ни по темата.
В допълнение, изследването, публикувано от ОИСР, открива че бързорастящите компании, особено тези, които вече са преминали първоначалния етап от своето развитие като стартъпи, се справят по-добре, когато фокусът на подкрепата е не в “лесните пари”, а в осигуряването на стратегически насоки, менторство и подпомагане на развитието на техните лидери. В самото начало, парите са необходими, за да може един стартъп да покрие оперативните си разходи и да задържи основното си ядро от професионалисти. По-нататък взаимоотношенията с хора с опит, други компании от стартъп екосистемата и обратната връзка от клиенти започват да заемат все по-важна роля.
От особена важност за екосистемата е и наличието на успешни предприемачи, които вече са реализирали изход чрез продажба или първично публично предлагане (IPO) и подпомагат местната екосистема. Те продължават да участват в нея, впрягайки опита и средствата си, за да бъдат ментори, инвеститори и серийни предприемачи. Успелите предприемачи са ролеви модели за тези, които идват след тях, а често и влизат в бордовете на стартъпи като помагат с ключовото управление на бизнес процеси и стратегическото планиране по пътя на растежа и подготовката за набиране на средства.
Хората и екипът са най-важният фактор за успех в бизнеса
Съоснователят и управляващ партньор в IMPETUS Capital Виктор Манев, който има над тридесетгодишен опит във финансите и капиталовите пазари, е убеден, че основна част от работата с растящи иновативни компании са хората, докато парите са по-лесната част от уравнението. Много често от IMPETUS Capital дават съвети за човешките взаимоотношения в колективите. Говорейки за екипа си, Манев казва, че хората са най-важният фактор за успеха. Ако инвестирате в способни хора, те ще увеличат вложените пари, уверен е Манев.
Както споменахме, през 2023 г. България е в Топ 5 държави на ЦИЕ по рисковия капитал, отделен за финансиране на стартъпи – в тон с цялостния подем на стартъп екосистемата в региона, чиято обща стойност се е увеличила близо два и половина пъти от 2019 до началото на 2024 г. и възлиза на 213 млрд. евро.
Но каква е ползата от политиките за подкрепа на предприемачеството и финансирането на малки и средни компании, ориентирани към растеж?
Според изследване на ОИСР, растящите компании предизвикват ръст на продуктивността, създават нови работни места, увеличават иновациите и спомагат за международната ориентация на бизнеса (“Международен бенчмаркинг анализ на публични програми за компании с висок растеж”, ОИСР 2013). Данните показват, че дори по време на рецесии, бързорастящите компании продължават да създават нови работни места.
Според изследване, проведено във Великобритания между 2002 и 2008 г., 6% от компаниите в страната, класифицирани като “бързорастящи” са създали 54% от всички работни места за този период. Повечето от тези компании са с по-малко от 50 служители. Авторите са повторили изследването в периода на финансовата криза (2008–2010 г.) като резултатите са сходни.
Бързорастящите компании не само създават работни места директно, но и индеректно спомагат за икономическото развитие и благосъстоянието на обществото като увеличават конкуренцията, стимулират иновациите и спомагат за ефикасното разпределение на ресурсите в икономиката. Работейки в изключително конкурентна среда, те правят значителни инвестиции в човешки капитал.
В следващите пет години предстои да бъдат разпределени публични средства – национално и европейско финансиране–от около 1,5 млрд. лева като инвестиции в стартъпи и компании на по-зрял етап от развитието си. Над 900 млн. лева ще бъдат управлявани от Фонда на фондовете–публичен инструмент, създаден с разпореждане на Министерски съвет от 22 юли 2015 г. с цел управление на средствата, предвидени за финансови инструменти по оперативните и други програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Тези средства са безпрецедентни по размер – най-големите, насочвани към български стартъпи, в историята. Очаква се и частни инвестиции от над 200 млн. лева да бъдат добавени към публичните средства.
В предходните 10 години, публичното инвестиране бе насочено към подкрепа на развиващата се стартъп екосистема в България, като се разпределяха средства към голям брой компании. За следващия период, Фондът на фондовете планира да подкрепи по-малко компании, които да получат повече средства. Този подход би могъл да създаде по-конкурентна среда, но и да осигури повече капитал за отделните стартъпи като им помогне да се разрастнат по-бързо.
В допълнение, Европейският Инвестиционен Фонд отвори програма Recovery Equity Fund of Funds of Bulgaria, имаща за цел да подпомогне фондове инвестиращи в местния бизнес с бюджет до 180 млн. евро. Важно е да бъдат създадени и развивани условията за привличане на повече частни капитали в подкрепа на прохождащите компании. В Европейския съюз като цяло, дялът на публични средства в рисковия капитал е по-голям от този на частните, за разлика от САЩ.
Донякъде очаквано, с оглед на това, че българската икономика остава под средноевропейското ниво, ситуацията, трудностите, с които растящите компании се сблъскват, са още по-сериозни от тези, които карат Европейския съюз да изостава от САЩ и Китай. Все още, пенсионните фондове в България отбягват българските акции, а договорните фондове инвестират основно в кеш. Тази политика не спомага за развитието на българския капиталов пазар, който продължава да страда от ниска ликвидност. Съответно българските стартъпи набират рисков капитал трудно.
Николай Мартинов, съосновател и управляващ партньор в IMPETUS Capital, многократно е обръщал внимание, че българските пенсионни фондове биха могли да реализират повече доходност за клиентите си, ако преосмислят политиката си за твърде висока експозиция към облигации и депозити, които носят по-нисък риск, но и по-ниска възвръщаемост, и увеличат дяла на акциите в портфолиото си.
Друг основен проблем на българския капиталов пазар е, че остава донякъде изолиран от останалия свят. Затова екипът на IMPETUS Capital полага много усилия и успява да подкрепи Shelly Group не само да бъде включена в най-високия възможен сегмент на Франкфуртката фондова борса, но и стане част от платформата за електронна търговия XETRA. Този успех осигурява истинска ликвидност на акциите й, които са предпочитани от инвеститори, гледащи към бъдещето на технологиите за създаване на “умни” сгради и жилищна среда.
БВП расте, а капиталовият пазар е все още твърде малък
| САЩ | Германия | Франция | Великобритания | България | |
| Капиталов пазар (в трлн. $) | 53.8 | 2.2 | 2.8 | 3.6 | 0.03 |
| БВП (в трлн. $) | 27.7 | 4.1 | 3.1 | 3.0 | 0.33 |
| Съотношение капиталов пазар / БВП | 194% | 53% | 90% | 120% | 8.3% |
В отговор на тези предизвикателства, от създаването си досега Impulse Growth, платформата, която демократизира дяловото финансиране, е подкрепила значителен брой стартиращи иновативни компании от България. Със създаването на третия си фонд, ИмВенчър III, част от Impulse Growth, екипа планира да инвестира в някои от стартъпите, които ще получат публично финансиране, но на по-късен етап, за да подкрепи по-нататъшното им развитие и да реализира доходност за инвеститорите си.
За да подпомогне развитието на българските стартъпи и да им помогне да развият потенциала си, IMPETUS Capital, чрез инвестиционната си платформа Impulse Growth, работи за развитието на българския капиталов пазар и привличането на нови инвеститори. Общите приходи на компаниите, които са част от портфолиото на Impulse Growth, нарастват над три пъти в рамките на пет години.
Показателна е историята на технологичната компания за интернет на нещата (Internet of Things – IoT) Shelly Group, която до средата на 2023 г. се нарича Allterco. През 2015 г. компанията има много добър оборот, обслужва 500 големи клиента на четири континента, продавайки SMS съобщения с добавена стойност. Основателят Димитър Димитров казва, че иска навлезе в бизнеса с “интернет на нещата” (IoT), но не може да отдели нужните 2 милиона лева за първоначалната инвестиция. Тогава Виктор Манев и Николай Мартинов – съоснователите и управляващи партньори в IMPETUS Capital – инвестират 200 000 лева чрез дружеството си. След като двамата не успяват да намерят чуждестранни инвеститори на този етап, структурират първичното публично предлагане на компанията през 2016 г.
През 2016 г., Манев и Мартинов структурират първично публично предаване и използват името си, за да поканят 300 приятели да инвестират на цена на акция от 1,45 лева. Днес цената на една акция на Shelly Group е над 70 лв. Shelly Group след година набира 2 млн. лева на Българска фондова борса (БФБ), а през 2020 г. – 20 млн. лева. В началото на 2024 г., Shelly Group стана първата компания на БФБ с пазарна капитализация над 1 млрд. лева.
През цялото време съоснователите на IMPETUS Capital подпомагат Shelly Group и другите компании от портфолиото си със стратегически съвети, базирани на дългогодишния им успешен опит на капиталовите пазари. Обикновено са част от бордовете на директорите на компаниите. При все още слабо развитата стартъп екосистема в България, чиито контури очертахме в статията, менторството е от изключителна важност.
В тази статия обсъдихме колко важни са стартъпите, и бързорастящите компании за една икономика и за обществото като цяло. Те носят по-висока продуктивност, повече работни места, повече иновации и градят бизнес, който е отворен към света. Видяхме също, че подкрепата за една стартъп екосистема съвсем не е лесно уравнение, а основен фактор са хората и решенията, които взимат. Очакванията за рекордните публични инвестиции в български стартъпи са големи и тепърва ще четем за впечатляващи български компании и техните успехи в сфери като изкуствения интелект (AI), космоса, зелената енергия, мобилността и търговията на бъдещето.
Ако темата ви вълнува, може да прочетете и електронната ни книга “Историите на успеха: Как да привлечете вниманието на венчър фондовете” в секция: Академия за лични финанси.
