В бизнеса растежът често се възприема като естествен резултат от добър продукт, силен екип и достатъчно усилия. На практика обаче преходът от малка или средна компания към по-голям и устойчив бизнес рядко се случва автоматично. Той изисква не само възможности, но и трудни решения, повече отговорност, готовност за промяна и способност да се действа навреме.
Именно върху тази тема акцентира Николай Мартинов, съ-основател и управляващ партньор в IMPETUS Capital и един от създателите на Impulse GROWTH (акция с борсов код: IMP). В интервю за списание „Икономика“ той поставя важен въпрос: защо толкова много растящи компании в България така и не правят следващата стъпка към по-голям мащаб.
Обобщаваме ключовите акценти от интервюто.
Какво спира растящите компании да направят следващата крачка
В България има хиляди компании, които увеличават оборотите си с бързи темпове всяка година, но много малка част от тях избират пътя към листване на фондовата борса. Причината не е, че бизнесите нямат потенциал. По-скоро много от тях стигат до ниво, което изглежда достатъчно добро, и спират дотам. А истинският растеж изисква не просто резултати, а решителност да излезеш от зоната на комфорт.
Според Николай Мартинов проблемът невинаги е в липсата на знания или възможности. По-често става дума за недостиг на амбиция или за удобни „съображения“, с които собствениците на дружества обясняват защо не излизат на капиталовия пазар.
Как капиталовият пазар ускорява растежа
Един от най-силните акценти в интервюто е свързан с публичността на компаниите. За много предприемачи тя изглежда като риск, защото когато една компания е публична, слабостите в управлението, лошите решения и отклоненията от стратегията ѝ се виждат по-ясно. Именно това плаши част от собствениците на компаниите. Според Николай Мартинов обаче именно тук се крие и голямото предимство на капиталовия пазар: той не позволява трудните решения да се отлагат безкрайно. Пазарът действа като сигнал и коректив, а добрите компании реагират бързо.
Тази идея е особено важна, защото променя начина, по който гледаме на финансирането. Капиталовият пазар не е просто място, от което можеш да получиш средства. Той е механизъм, който разменя дял срещу скорост. Собственикът се разделя с част от компанията си, но в замяна получава възможност да ускори развитието ѝ и да стигне по-бързо до следващото ниво. В интервюто Мартинов прави ясно разграничение между банковото финансиране и борсовия капитал: банката може да даде заем, но капиталовият пазар дава нещо по-ценно – време. А в бизнеса именно времето често е най-дефицитният ресурс.
„Да се лишиш от част от собствеността означава да спечелиш скорост – и да стигнеш там, където за да достигнеш сам, би се борил много дълго,“ акцентира Николай Мартинов.
Това не означава, че растежът е лесен или безрисков. Напротив. По-бързото развитие изисква постоянни корекции, по-висока устойчивост и способност да понасяш натиск. Именно затова инвестицията не е само в идея или продукт. Тя е и в хората зад бизнеса. Според Николай Мартинов една компания може да има голям потенциал, но ако човекът, който я ръководи, не може да понесе тежестта на растежа, възможността се губи. Младите компании не отпадат само заради конкуренцията или липсата на пазар. Често те не оцеляват, защото растежът изисква стабилност, последователност, знание и характер.
Shelly Group като пример за растеж в мащаб
Николай Мартинов дава за пример Shelly Group, за да илюстрира какво се случва, когато една компания има ясен потенциал, правилни решения и готовност да използва капиталовия пазар като реален ускорител за успех. Пътят от компания с пазарна оценка около 10 млн. евро до еднорог (компания с пазарна капитализация над 1 млрд. долара) с присъствие в над 100 държави не е резултат от едно правилно решение. Това е процес на риск, грешки, бързи корекции и последователно надграждане. Точно затова този пример е ценен, защото показва как изглежда мащабът на практика.
Това е важен урок и за българската бизнес среда. В последните години все по-често се говори за иновации, предприемачество и създаване на стойност. Но реалният въпрос не е само дали има добри компании. По-същественият въпрос е колко от тях са готови да приемат по-високите изисквания и отговорности, които идват с мащабирането.
Точно затова подобни разговори имат стойност. Те показват, че растежът не е абстрактна цел и не се случва единствено с амбиция. Той изисква структура, дисциплина, капитал, правилни хора и най-вече готовност да се плати неговата цена.
