Киберсигурността вече е сред задължителните елементи на дигиталната трансформация. Колкото по-зависим става бизнесът от взаимосвързани системи и облачни услуги, толкова по-скъпо струва всеки пробив: в прекъснати операции, загубени приходи и репутационни щети. Паралелно с това киберзаплахите непрекъснато еволюират – от случайни атаки към целенасочени инциденти, които могат да блокират цели организации и да компрометират чувствителни данни.
В Европа натискът е особено силен заради ускорената миграция към облака, растящия брой киберинциденти и регулаторната рамка, която поставя сигурността в центъра на отговорността на организациите. По данни на доклада „Пазар на киберсигурност в Европа 2025: Пазарни тенденции и прогнози за 2033 г.“, публикуван на 11 януари 2026 г. в сайта на MarketReportAnalytics.com, европейският пазар на киберсигурност е оценен на 56,96 млрд. евро през 2025 г., а прогнозният средногодишен темп на растеж (CAGR) за периода 2025-2033 г. е 10,81%:
| Година | Прогнозни стойности на пазара за киберсигурност (млрд. евро) |
| 2026 | 63,12 |
| 2027 | 69,94 |
| 2028 | 77,50 |
| 2029 | 85,88 |
| 2030 | 95,16 |
| 2031 | 105,45 |
| 2032 | 116,85 |
| 2033 | 129,48 |
Защо пазарът на киберсигурност расте устойчиво
Фактът, че пазарът на киберсигурност в Европа расте устойчиво, не се обяснява само с увеличения брой атаки, а с промяна в самата структура на бизнеса и технологиите. Колкото повече данни, процеси и услуги се дигитализират и се свързват през външни доставчици, толкова повече „точки на риск“ се появяват – и толкова по-неизбежни стават инвестициите в защита, мониторинг и реакция. В този контекст киберсигурността все по-рядко се разглежда като еднократен проект, а като постоянна функция, която трябва да осигурява непрекъсваемост и предвидимост в среда на динамични заплахи и регулаторни изисквания.
Докладът подчертава, че пазарът се подхранва от няколко взаимно усилващи се фактора: все по-широкото внедряване на цифрови технологии, нарастващата честота на киберзаплахите (включително насочени към критична инфраструктура и предприятия) и нарастващите изисквания към организациите по отношение на сигурността на данните. Тази комбинация води до по-висока осведоменост и по-устойчиви бюджети за сигурност в ключови сектори като финансовия сектор, здравеопазването и производството – именно там, където дигитализацията и нормативните изисквания правят защитата неизбежна.
Киберсигурност: нов фокус на инвестициите
Когато организациите преместват данни и приложения в облака, те неизбежно променят и начина, по който контролират своята сигурност. Рискът започва да се управлява през права на достъп, настройки, интеграции и видимост, които се променят постоянно.
И точно когато средата става по-сложна за управление, на преден план излизат решенията, които дават непрекъсната видимост върху активи и уязвимости, автоматизират рутинните проверки и подпомагат реакцията при инциденти.
Ролята на регулациите
Технологичната промяна сама по себе си е достатъчна причина организациите да инвестират в киберсигурност, но в Европа към нея се добавя още един решаващ фактор – регулациите. Докладът подчертава, че рамки като GDPR и NIS2 повишават изискванията към поверителността и сигурността на данните и стимулират търсенето на решения за съответствие. Това постепенно променя и управленския подход: киберсигурността се превръща в измерима отговорност, която трябва да подлежи на проверка чрез политики, контрол, проследимост и готовност за реакция при инциденти.
В този контекст сигурността все по-често се изгражда като система, която може да показва „какво имаме“, „какво е рисково“ и „какво е направено“, вместо да разчита на отделни инструменти и ръчни процеси.
Недостигът на специалисти ускорява търсенето на автоматизация
Нарастващите изисквания към киберсигурността се сблъскват с практическа бариера: недостигът на квалифицирани специалисти. Докладът отбелязва, че липсата на достатъчен вътрешен ресурс, съчетана с нарастващата сложност на средата и разширяващите се регулации, прави все по-трудно поддържането на постоянно наблюдение, навременна реакция и отчетност само с вътрешни екипи.
В резултат фокусът се измества към решения, които намаляват ръчната работа, автоматизират повтарящи се задачи и дават ясна картина за активи, уязвимости и статуса на прилаганите мерки.
Именно затова в доклада се подчертава и по-широкото внедряване на изкуствен интелект (AI) и машинно обучение в решенията за киберсигурност, за да подпомогнат откриването на заплахи, реагирането при инциденти и да повишат степента на автоматизация.
Следващата стъпка в управлението на киберсигурността
Всички тези процеси – миграцията към облака, регулаторният натиск и недостигът на специалисти – водят до една обща необходимост: киберсигурността да се управлява по-структурирано, с повече видимост, по-малко ръчни задачи и по-висока степен на автоматизация. На този фон се вписва българската компания Kikimora, специализирана в киберзащитата и онлайн сигурността, която работи с организации от финансовия сектор, здравеопазването, доставчици на критична инфраструктура в енергетиката и публичния сектор.
През 2021 г. компанията получава подкрепа чрез грант от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а през 2022 г. – финансиране в размер на 150 хил. евро под формата на конвертируем заем от ИмВенчър II – фондът за рискови инвестиции на IMPETUS Capital, като средствата са насочени към доразработки по софтуера и експанзия на чужди пазари.
В резултат дружеството създава платформата Kikimora.io за управление на риска и уязвимите места в системите за сигурност.
През септември 2025 г. следващата стъпка е представянето на Kikimora Agent – AI агент, създаден в отговор на нарастващата сложност на ИТ инфраструктурата, разширяващите се регулации и недостига на специалисти. Kikimora Agent не е „чатбот“, а агент, който разбира и взаимодейства с данни и може да автоматизира действия като потребител – от откриване и проследяване на уязвимости и активи до подпомагане на управлението на задачи и генериране на отчети.
Така компанията дава практичен отговор на нуждата киберсигурността да се управлява не само чрез предупреждения, а чрез действия, приоритизация и измерим контрол.
