По време на шестия уебинар от годишната програма на Академията за лични финанси, Николай Мартинов, съ-основател на Impulse GROWTH (акция с борсов код: IMP) и инвеститор с над 30 годишен опит, реализирал над 92 000 сделки на стойност 300 млн. лв., представи задълбочен анализ на темата „Дивидентски стратегии 2.0: Как да намерим надеждните компании“.
Той разгледа стратегии, които комбинират класическия анализ на дивидентската доходност с модерни подходи за оценка на качеството на управлението, създавайки по-ефективен модел за избор на инвестиции.
Обобщаваме основните моменти от уебинара.
Какво представляват дивидентите?
Когато една компания работи успешно и започне да реализира печалба, тя може да реши да сподели част от тази печалба със своите съсобственици – акционерите. Това се реализира чрез изплащане на дивиденти и е начин инвеститорите да получат възнаграждение за доверието си и подкрепата към развитието на компанията.
Според Търговския закон в България дружествата могат да разпределят дивидент веднъж годишно, след приемане на годишния финансов отчет. Изключение от това правило правят компаниите, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса. Съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) публичните дружества имат право да разпределят междинни дивиденти до четири пъти годишно след всяко тримесечие.
Размерът на дивидента зависи от размера на печалбата, която компанията е реализирала и какво решение ще вземе управителният ѝ орган – дали да реинвестира част от печалбата за бъдещо развитие или да я разпредели на акционерите.
Защо да инвестираме в дивидентски компании?
Николай Мартинов споделя, че инвестирането в дружества, които разпределят дивиденти, е по-сигурно. Тези компании са достигнали ниво на зрялост, което им позволява да предвиждат и заделят средства за дивидентски плащания. Това е признак за качествено управление, предвидим и стабилен паричен поток, както и за дългосрочна визия на ръководството. Компаниите, които могат да си позволят да разпределят дивиденти редовно, демонстрират финансова стабилност и способност да генерират печалби независимо от краткосрочните пазарни колебания.
Освен това всички, които инвестират в дивидентски компании, имат два източника на доходност. От една страна е курсовата разлика от покачването на цената на акцията, а от друга страна са дивидентските плащания, които идват всяка година. Този двоен доход прави стратегията по-балансирана и предвидима, особено важно в периоди на пазарна несигурност. И докато цените на акциите могат да се колебаят, дивидентските плащания осигуряват относително стабилен поток от доходи, който може да служи като защита срещу волатилността (промяна в цените на ценните книжа) на пазара.
Еволюцията от класическия към модерния подход
Класическата дивидентска стратегия, известна още като „Дивидентски кучета“ или „Кучетата на Дау Джонс“, работи отлично в Америка от 20-те до 90-те години на миналия век. Подходът ѝ е сравнително прост и лесен за прилагане – избират се акции на десетте компании с най-висока дивидентска доходност от престижния индекс Dow Jones, които се купуват веднъж годишно в началото на януари. В края на годината портфейлът се ребалансира, като ценните книжа на компаниите, които вече не са в топ 10 се продават, и се купуват новите лидери по дивидентска доходност.
Логиката зад стратегията е интуитивна и статистически обоснована. Високата дивидентска доходност обикновено означава временно подценена цена на компанията. Тъй като дивидентът е относително предвидим и се знае половин година по-рано, промяната в дивидентската доходност най-често се дължи на спад в цената на акцията, а не на увеличение на дивидента. Когато пазарите се възстановяват и цените се нормализират, инвеститорите печелят както от дивидентите, така и от покачването на цената на ценните книжа.
За дълги периоди тази стратегия повишава резултатите на самия Dow Jones индекс с няколко процентни пункта годишно. Успехът ѝ се основава на статистическото възстановяване – временно подценените качествени компании рано или късно възвръщат справедливата си пазарна стойност. Но този „ефект на тълпата“ постепенно започна да унищожава положителния арбитраж.
С появата на компютърното и алгоритмично търгуване, както и масовото популяризиране на стратегията чрез специализирани книги и инвестиционни инструменти, тя започна да дава по-лоши резултати от самите индекси. Когато твърде много пазарни участници започват да прилагат една и съща стратегия, търсенето на дивидентските компании се увеличава, цените им се покачват и арбитражната възможност изчезва. В резултат на това, през последните 20 години класическата стратегия систематично изостава от резултатите на Standard & Poor’s 500 (вторият най-използван индекс за оценка на състоянието на фондовия пазар в САЩ след Dow Jones).
Новият подход: Дивидентски стратегии 2.0
Съвременната дивидентска стратегия добавя критично важен елемент към традиционния подход – индекс на доверие в управлението. Това означава, че освен високата дивидентска доходност, компаниите трябва да покажат и качествено ръководство, което заслужава доверието на инвеститорите. Идеята е, че при равни други условия, компания с по-високо доверие в управлението има скрита стойност, защото доверието до голяма степен предопределя растежа на цената на акциите.
Николай Мартинов насочи внимание към т. нар. червени флагове. Тези фактори са особено важни, защото страхът на пазара действа два до три пъти по-силно от ентусиазма. Когато възникне някакъв червен флаг свързан с управлението, пазарът наказва компанията много по-силно, отколкото я възнаграждава за положителни новини.
Къде стратегия 2.0 работи най-добре?
Анализите показват, че съвременната дивидентска стратегия дава най-добри резултати на по-малки пазари с ограничена алгоритмична търговия. В страни като Полша, Чехия и Австрия стратегията продължава да надвишава индексите със значителна разлика – между 6% и 12% годишно.
Причината за този успех е комбинация от фактори, включващи по-малко алгоритмично търгуване, силни дивидентски традиции и култура, по-малко международни инвеститори и по-лесна оценка на доверието в управлението.
В България алгоритмичната търговия е изключително малка, тъй като имаме само един индекс свързан с автоматично търгуване и два фонда, които следват определени правила. Това прави българския пазар идеален за прилагане на дивидентската стратегия 2.0. Допълнително предимство е и това, че капиталовият пазар у нас осигурява по-лесен достъп до информация за компаниите и по-добро разбиране на местната бизнес среда и култура.
За успешното приложение на дивидентска стратегия 2.0. е добре инвеститорите да създадат собствена система за оценка на управлението. Николай Мартинов препоръчва използване на точкова система от 0 до 100, която оценява коректността, фокуса и компетентността на ръководството на дадена публична компания.
Коректността може да се измери чрез навременно публикуване на отчети, съвпадение на прогнози с изпълнението и др., а фокусът – чрез оценяване дали дружеството има ясна бизнес стратегия и се концентрира върху относително единен сегмент. Компетентността се измерва с опита на мениджмънта в съответната индустрия, както и с резултатите, които постига.
Важно е също така да се следят и червените флагове като закъснели отчети, неспазени прогнози, скрити свързани лица или сделки с тях, съдебни дела и др. Всеки от тези фактори носи отрицателни точки, които могат значително да намалят общата оценка за доверие.
Правила и практически стъпки
Николай Мартинов препоръчва при прилагането на дивидентски стратегии 2.0. да се стартира с инвестиция в три до пет компании и постепенно увеличаване на портфейла до седем-десет дружества във времето. Този подход позволява натрупване на опит и по-добро разбиране на специфичностите на различните сектори.
Изборът на правилен тайминг за влизане също е критично важен. Януари традиционно е добър месец за инвестиране, тъй като инвеститорите са относително по-малко активни след новогодишните празници и цените са статистически по-ниски. Май и юни също предлагат добри възможности, докато октомври може да бъде подходящ за ребалансиране на портфейла. От друга страна, декември не е препоръчителен за нови покупки, тъй като много фондове се опитват да подредят резултатите си в края на годината.
Мониторингът и ребалансирането на портфейла трябва да се прави веднъж на три до шест месеца. При откриване на нови червени флагове, които не са били калкулирани първоначално, препоръчително е компанията да бъде извадена от портфейла, без да се чака края на годината. Това е важно, защото обикновено въпрос на много малко време е преди другите инвеститори да забележат проблема и да започне разпродажба.
