Наскоро Google Cloud и „Информационно обслужване“ обявиха стратегическо партньорство за изграждането на AI-базирана национална рамка за киберсигурност в България. С инициативата страната се нарежда сред първите в Европа, които внедряват подобен централизиран модел за защита на публичната инфраструктура от съвременните киберзаплахи.
По темата разговаряме с Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа. В ексклузивно интервю за Impulse GROWTH той разказва повече за инициативата, как AI променя съвременната киберсигурност, защо тя вече е стратегически въпрос за държавите и бизнеса и кои тенденции ще определят развитието на сектора през следващите години.
Бихте ли ни разказали накратко повече за инициативата, нейните цели и вашата роля в проекта?
Заедно с Информационно обслужване, който е националният системен интегратор на България, изградихме стратегическо партньорство за укрепване на киберзащитата на страната. Това е едно от първите внедрявания на Cybershield в Европа. На практика създадохме обединен Център за операции по сигурност. Той дава на екипа единен, споделен поглед върху случващото се в държавните министерства и агенции, като работи на базата на Google Cloud Security Operations и Google Threat Intelligence.
В него е внедрен опитът на Mandiant на първа линия – тоест разузнавателна информация, събрана от най-калените анализатори на киберсигурност в света, които реагират на пробиви, извършвани от национални държави, и на големи инциденти всеки ден. Работата започна по-рано тази година и до момента обхвана 54 публични организации. Цялата идея е да спрем да реагираме след пробива и да започнем да изпреварваме заплахите, така че времето, необходимо за засичане и реагиране на атака, да намалее значително.
България е сред първите страни в Европа, които внедриха такъв централизиран модел за киберсигурност, задвижван от изкуствен интелект. Според вас, какви фактори направиха това възможно?
Нищо от това не се случва за една нощ. То се основава на осемгодишно сътрудничество между „Информационно обслужване“ и Google Cloud, изградено върху доверие и техническо съвършенство. Също толкова важно беше ясното решение на България да централизира защитата си. Това, което ние носим, са знанията, опита и системите, за да издигнем защитата на национално значима инфраструктура на ново, по-високо ниво. Това е подкрепено от финансиране от ЕС и националната стратегия на България за киберзащита.
През последните години киберсигурността се превърна от чисто технологична тема в стратегически приоритет, както за правителствата, така и за бизнеса. Кои са основните двигатели на тази промяна?
Виждаме повече атаки, подкрепяни от правителства, повече ransomware и повече кампании, задвижвани от изкуствен интелект. Те разкриха истински слаби места във финансите, енергетиката и обществените услуги.
Както обсъдихме на представянето, конфликтите, които преди бяха физически, все по-често се разиграват в дигиталното пространство и това важи за целия регион. Все по-голям дял от атаките сега използват изкуствен интелект под някаква форма. Така че, ако не сте използвали изкуствен интелект в собствената си защита, не можете да се защитите навременно и ефективно. Ето защо това отдавна престана да бъде ИТ тема и се превърна във въпрос на национална и икономическа устойчивост, защото няма истински суверенитет без сигурност.
Все по-често чуваме, че изкуственият интелект се използва както от организации, изграждащи отбранителни способности, така и от киберпрестъпници. Как изкуственият интелект променя естеството на съвременните киберзаплахи?
Изкуственият интелект наистина действа и в двете посоки. От страна на атакуващите, престъпниците сега го използват, за да изградят много убедителни фишинг операции, заедно с автоматизирани гласови и SMS системи, предназначени да имитират самоличността на хората и да проникнат в организацията. Същата технология може да се използва върху стар, остарял софтуер, за да се открият уязвимости, които са останали незабелязани в продължение на години.
Точно затова двете страни сега се състезават помежду си. Заплахите, които виждаме, са напредналите, подкрепяни от държавата кампании, които се стремят към дипломатическа информация, технологично ноу-хау и стратегически планове.
Що се отнася до съвременните киберзаплахи, много организации все още разчитат на защита, базирана на ръчни процеси. До каква степен изкуственият интелект и автоматизацията могат да помогнат за подобряване на скоростта на откриване, приоритизиране и управление на уязвимости и инциденти със сигурността?
Разликата, която изкуственият интелект прави тук е фундаментална. В епоха, когато киберзаплахите се развиват със скоростта на изкуствения интелект, традиционните ръчни защити вече не са достатъчни. Повечето кибератаки днес включват изкуствен интелект под някаква форма и ако организациите не са го внедрили в собствените си защити, те просто не могат да се справят. Това, което донесохме в България, беше възможността за централизиране на откриването и реагирането на заплахи в правителствените институции – преминавайки от модел, в който всяка се опитваше да управлява сигурността самостоятелно, към унифицирана платформа с реална видимост в цялата инфраструктура.
Само тази промяна драстично намалява времето, необходимо за откриване и реагиране на заплахи. Платформата работи с Google Cloud Security Operations и Google Threat Intelligence, които включват информацията на Mandiant от първа линия – знанията на експерти, които следят какво се случва в световен мащаб, включително в пространства като хакерски форуми и тъмната мрежа. Това дава на екипа ясна картина, по сектори и по държави, кои са противниците и какво подготвят. Ние помагаме за трансформирането на националната сигурност от базирана такава с ръчни процеси в автоматизирана наука – борейки се с AI заплахи с превъзхождащи AI защити.
Кои са някои от най-често срещаните погрешни схващания, които ръководителите на компании все още имат относно киберрисковете и дигиталната устойчивост?
Един модел, който често наблюдаваме, е организациите да подценяват обхвата, както на своето излагане на риск от кибератаки, така и на възможностите си, свързани с изкуствения интелект – третирайки всяко от тях като нещо, което трябва да се управлява изолирано, а не като приоритети, които засягат целия бизнес. Друг е третирането на изкуствения интелект като нещо, свързано само с една част от бизнеса, когато той може да добави стойност почти навсякъде, и нашите разговори с лидерите до голяма част имат за цел да им помогнат да я видят.
Голяма част от това колебание идва от предположението, че е необходим голям вътрешен екип от специалисти, когато съвременната облачна сигурност всъщност е по-достъпна и по-лесна, като голяма част от тежката работа се извършва от доставчика. След като компаниите преодолеят тази предпазливост, очаквам да видим същия скок в приемането, който Западът вече е имал.
С поглед към бъдещето през следващите пет години, кои са най-важните тенденции в киберсигурността, които бизнесът, публичните институции и инвеститорите не бива да подценяват?
Ще видим също така, че все повече държави да се насочват към централизирана национална отбрана, която България вече изгражда.
Нашият собствен проект е проектиран да се разширява на етапи, с амбицията да разшири тази защита до много повече държавни институции с течение на времето, поради което може да служи като модел за други страни от ЕС. Наред с това, регулирани индустрии като финанси и телекомуникации бързо се насочват към облачни технологии и изкуствен интелект, а Централна и Източна Европа стабилно намалява разликата със Запада. За инвеститорите бих обърнал внимание на местната екосистема от изкуствен интелект: институции като INSAIT биха могли да се превърнат в истинско конкурентно предимство за България, което ще е от полза както за образованието, така и за икономиката като цяло.
