България има възможност да използва членството си в еврозоната и интереса на международните инвеститори, за да разшири ролята на Българската фондова борса (БФБ) във финансирането на бизнеса. Това заяви изпълнителният директор Маню Моравенов по време на форума „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg на 13 октомври. Според него реализирането на тази възможност зависи от наличието на компании и финансови инструменти, които могат да привлекат местния и международния капитал.
„Ние сме в един исторически момент, в който просто трябва да се възползваме от насочените погледи и желанието за инвестиции през капиталовия пазар в България и да намерим правилните продукти“, акцентира Маню Моравенов.
Мащабът като условие за развитие на капиталовия пазар
Основното ограничение пред българския капиталов пазар остава неговият мащаб и недостигът на достатъчно големи и ликвидни публични компании. Според Маню Моравенов усилията на борсата, инвестиционните посредници и останалите участници трудно могат самостоятелно да компенсират тази липса. Затова той свързва развитието на пазара с подкрепа от държавните институции, като посочи опита на Полша и Румъния.
В Полша компании с държавно участие от банковия, застрахователния и енергийния сектор се търгуват на Варшавската фондова борса. Маню Моравенов обясни, че този модел позволява на държавата да запази участието си, като същевременно привлича частен капитал. Присъствието на такива дружества осигурява по-големи инвестиционни възможности, около които може да се развива и останалата част от пазара.
Румъния също разширява мащаба на капиталовия си пазар чрез присъствието на големи енергийни компании на борсата. Като пример беше посочено първичното публично предлагане на Hidroelectrica – най-големия производител на електроенергия в Румъния и един от водещите оператори на водноелектрически централи в Европа.
В тази връзка изпълнителният директор на БФБ вижда допълнителна възможност. Според Маню Моравенов присъствието на такива дружества позволява на пенсионните фондове и другите институционални инвеститори да насочват повече средства към местния капиталов пазар, вместо да търсят подходящи инвестиции в чужбина.
Как EuroBridge свързва българските компании с международния капитал
Наред с разширяването на местния пазар БФБ развива и възможности българските компании да достигат до по-широк кръг международни инвеститори. Един от инструментите е EuroBridge — сегментът, създаден в партньорство с Deutsche Börse, който позволява едновременна търговия на регулираните пазари в България и Германия. По думите на Маню Моравенов този подход позволява на дружествата да привличат интереса на глобални инвеститори, без да изчакват българският пазар да достигне необходимия мащаб. Като пример той посочи Shelly Group и други големи български компании, които се подготвят да използват подобна възможност.
Напомняме, че високотехнологичното дружество за интелигентни решения за сградна автоматизация, част от портфолиото на Impulse GROWTH (акция с борсов код: IMP), беше първото, което премина в новия сегмент на БФБ през юли 2024 г. Близо година по-късно, Shelly Group надмина границата от 1 млрд. долара пазарна капитализация и придоби статут на еднорог. Според изпълнителния директор Волфганг Кирш участието в EuroBridge, съчетано с търговията на германската платформа Xetra, е допринесло в голяма степен за този резултат, повишавайки доверието в компанията и достъпа ѝ до по-широк кръг чуждестранни инвеститори.
Сред обсъжданите възможности е и улесняването на достъпа на гражданите до държавни ценни книжа. Маню Моравенов посочи, че след промените в Закона за държавния дълг се работи по система за покупка на държавни облигации, предназначени специално за физически лица. БФБ участва в междуинституционалната работа по проекта, като изпълнителният ѝ директор изрази неудовлетворение от темпото на реализация в България и даде за пример Хърватия и Румъния, които вече са разработили собствени решения.
Според Маню Моравенов нарастващият интерес към Централна и Източна Европа създава благоприятен момент за българския капиталов пазар. Използването му изисква координирани действия между държавата, институциите и пазарните участници, за да могат спестяванията на българите и институционалният капитал да подкрепят местния бизнес и впоследствие да привлекат повече инвестиции от чужбина. Той изрази надежда, че при такава координация съществена промяна може да бъде постигната в рамките на следващите пет години.
