В предишна статия резюмирахме основните теми от разговора на Петър Теодосиев от списание “Българска наука” с проф. Дария Владикова. В първата част застъпихме обясненията на проф. Владикова за технологията на производство на енергия от водород чрез горивна клетка. Това е метод с голям потенциал, особено в сферата на транспорта на стоки и цялостната интеграция на сектори в икономиката, които използват възобновяема енергия. Във втората част от обзора, фокусът е върху политиките, свързани с водородната икономика, финансирането и първата “водородна долина” в Източна Европа, която се създава в Стара Загора.
Проф. Дария Владикова е председател на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия, създадена през 2018 г., за да обедини усилията на учените, бизнеса и държавните институции и да спомогне за създаването на иновации.
Проф. Владикова споделя, че Европейският съюз инвестира сериозно в разработката на технологиите, а фокусът в момента е в изграждането на цялостни “екосистеми”. При тези екосистеми, чрез водород се захранват различни консуматори на енергия като транспорт на хора и товари, градско осветление и други.
България е пионер в областта за източна Европа и има голям шанс да въведе водорода в масова употреба, ако осъвремени законодателството си, подкрепи демонстрационни проекти и се възползва от европейските подкрепа и партньорство.
“Век на водорната икономика”
Идеята за водородна икономика е активно застъпена от началото на нашия век, обявен за “Века на водорната икономика,” казва проф. Владикова. Тя уточнява, че водородната икономика може да бъде видима след 2050 г. и да бъде приложена в около 80% от икономиката до края на века. Сега е моментът да положим първата степка.
В момента на ниво ЕС с високи темпове се развива законодателство в областта на водородната икономика, като предизвикателство за България е да навакса с регулацията на сектора, обяснява проф. Владикова. Например, все още не е законово уреден въпросът с регистрацията на водородни превозни средства. В България има научни проекти, но са нужни демонстрационни проекти. Тяхната реализация ще помогне на технологията да бъде приложена и да върви напред.
Относно производството на водород в България, проф. Владикова, казва че има възможност да се употребява сероводород. Той се намира в големи количества на дъното на Черно Море. Български учени са разработили технология, на демонстрационно ниво, която прави производството възможно. Технологията може да стане допълнителен суровинен източник за страната ни, ако привлече инвестиции и се реализира в мащаб. Според проф. Владикова, технологията ще се наложи в бъдеще и е необходимо българските учени да запазят своето ноу-хау.
Водороден транспорт в България
Българските учени специализират в “ретрофит” – адаптиране на превозни средства, включително и речни кораби, с двигатели, захранвани от водородна горивна клетка.
Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия e оборудвала тролейбус с такъв двигател. Демонстрационният проект, реализиран с финансиране от ЕС, се очаква да приключи до девет месеца. При реализацията, тролеят ще може да изминава до 100 км. на ден в столицата. Проф. Владикова вижда потенциал в ретрофита на тролеи в България, защото десет града използват тролейбусен транспорт.
Програми на ЕС и водородната долина в Стара Загора
На европейско ниво, интересът към водородната икономика е от десетилетия. Водородната платформа на Европа стартира 2004 г., а 2008 г. е създадено съвместно публично-частно партньорство между институциите на ЕС, индустрията и академичната общност–”Водородна централа на Европа”, която в момента се нарича “Водород Европа”. ЕС е вложил значителни средства във водородната икономика–1 млрд. евро чрез Седмата рамкова програма (7FP) 2007-2013 г. за Научни изследвания и технологично развитие, 1.3 млрд. евро през “Хоризонт 2020” за 2014–2020 г. Ежегодно се обявяват конкурси за проекти в рамките на финансираното от ЕС “Съвместно предприятие за водород” с бюджет 1 млрд. евро.
ЕС, чрез публично-частни партньорства, финансира 20 водородни долини е Европа. В Стара Загора се създава единствената засега “водородна долина” в Източна Европа, споделя проф. Владикова. Тя предвижда създаването на екосистема, която използва водород за захранването на различни консуматори от индустрията и бита с водород. Екосистемата е предвидено да включва водородна електролиза в ТЕЦ “Марица изток 2” от три мегавата, както и малка зарядна станция. В града Стара Загора, електролиза от два мегавата ще произвежда електрическа енергия, като част от нея ще зарежда 10-12 автобуса и два камиона. Горивна клетка пък ще използва част от съхранения водород за уличното осветление.
Интересът към водородните долини се засилва в Източна Европа и българските учени подкрепят проекти от Гърция, Полша и Румъния за тяхното изграждане. В края на годината ще стартират първите проекти за обединяването на водородните долини от различни държави и региони във водородни коридори.
Българските учени работят и по амбициозния проект bLion, отново в старозагорския регион, който предвижда производството на осем гигавата енергия чрез електролиза. Има идея за износ на произведения водород чрез газопреносната мрежа. Проектът цели да подпомогне прехода от въглищна към зелена енергия, като създаде 7,500 работни места и използва 240 кв. км. свободни площи на територията на тецовете “Марица Изток”.
Чрез сътрудничество между учените, бизнеса и институциите, България има потенциала да бъде водеща държава в разработката и приложението на водородните технологии, казва проф. Владикова. Тя апелира за по-висок обществен интерес и подкрепа за инвестициите във водородните технологии, които създават нови работни места.
—
IMPETUS Capital оценява големия потенциал на водородните технологии и инвестира в Hydrogenera в началото на 2023 г. Hydrogenera е българска компания, която разработва и внедрява иновативни технологии за производство на водород. Компанията, позната до началото на 2023 г. под бранда Green Innovation, е и първият производител на електролизьори в Източна и Централна Европа.
За последните две години Hydrogenera има успешно реализирани 82 проекта в три различни държави – България, Турция и Полша.
В началото на 2023 г., Hydrogenera затвори общ рунд на финансиране на стойност 2 милиона евро. Набраното финансиране ще бъде използвано за увеличаване производствения капацитет, дооборудване и привличане на нови експерти в компанията.
